FCI-стандарт N° 143 /14. 02. 1994 / GB
ДОБЕРМАН
Произход: Германия

Дата на публикуване на оригиналния стандарт в сила: 14.02.1994
Предназначение: Компаньон,куче за защита и работа

FCI класификация: Група 2 - Пинчери и Шнауцери - тип Молоси и Швейцарско планинско куче и говедарски кучета
Секция 1 - Пинчери и Шнауцери
С работни изпитания.

Кратък исторически преглед: Доберманът е единствената германска порода, която носи името на своя създател, Фридрих Луйс Доберман (02.01.1834 – 09.06.1894). Предполага се, че той е бил събирач на данъци, управител на екарисаж и в същото време ловец на кучета, с разрешение да лови всички бездомни кучета. Той развъждал животни от неговия приют, които били особено злобни. Така наречените "месарски кучета", които вече се смятали за относително чиста порода по това време, изиграли много важна роля в създаването на породата Доберман. Тези кучета били ранния тип на Ротвайлера, смесен с типа на овчарката, които съществувал в "Тюринген" като черно куче с ръждиво червени подпали. Г-н Доберман заплождал с тази смесица от кучета през  седемдесетте години на 19 век. Така той създал "своята порода" : не само бдителни, но и изключително работни охранителни и домашни кучета. Те често били използвани като охранителни и полицейски кучета. Широката им употреба в полицейската работа, довела до наименованието "жандармерийско куче". Били използвани и в лова за контрол на многочислените 
вредители. Поради тези обстоятелства, е било обяснимо защо Доберманът официално е бил приет за полицейско куче в началото на века.

Доберманът е със среден размер, мощно,мускулесто куче. Въпреки това, той трябва да бъде елегантен и аристократичен, което става очевидно от силуета на тялото му. Трябва да бъде изключително подходящ за компаньон, защитно и работещо куче, както и семейно куче.

Общ изглед: Доберманът е със среден размер, силно и мускулесто тяло. Поради елегантните линии на неговото тялото, гордата му осанка и изразена решителност, той отговаря на идеалното описание на куче.

Важни пропорции: Тялото на Добермана изглежда почти квадратно, особено при мъжките. Дължината на тялото, измерена от върха на рамото до най-задната част на бедрото, не трябва да е по-дълга от 5%  от височината от холката до земята при мъжките и 10%  при женските.

ПОВЕДЕНИЕ/ ТЕМПЕРАМЕНТ: Характерът на Добермана е приветлив и спокоен; много привързан към семейството, обича децата. Изисква се умерен темперамент и умерена бдителност. Изисква се среден праг на раздразнителност и добър контакт с водача. Лесен за обучение, Доберманът изпитва удоволствие от работата и трябва да има добри работни заложби, кураж и издръжливост. Изисква се голяма самоувереност и безстрашие, също така и приспособимост и пригаждане към околната среда.

ГЛАВА:

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Силна и в хармония с тялото. Гледана отгоре, главата има формата на тъп клин.

Гледана отпред горната черепна линия трябва да бъде почти хоризонтална, не да се 

спуска към ушите. Надочните дъги са добре развити без да са изпъкнали.

Теменната дъга е забележима. Тилът не трябва да е изпъкнал.

Гледани отпред и отгоре страните на главата не трябва да са изпъкнали. Лекото надебеление между  задната част на горночелюстната кост и скуловата кост трябва да бъде в хармония с цялостната дължина на главата. Мускулите на главата трябва да бъдат добре развити.

СТОП: Трябва да бъде незначителен, но видимо развит

ЛИЦЕВА ЧАСТ:

НОС: Ноздрите са добре развити, по-скоро широки, отколкото обли, с широки отвори без да са издадени напред. Черни - при черните кучета; при кафевите кучета, съответно по-светли нюанси.

МУЦУНА: Муцуната трябва да бъде в правилна пропорция с горната част на главата и трябва да е силно развита. Муцуната трябва да бъде широка. Отворът на устата трябва да е широк, достигайки моларите. Добрата ширина на муцуната също трябва да бъде представена от горните и долните резци.

УСТНИ: Трябва да са плътно прилепнали и да лежат близо до челюстта, което осигурява плътно затваряне на устата. Тъмна пигментация, при кафевите кучета съответно по-светли нюанси.

ЧЕЛЮСТИ/ ЗЪБИ: Силни широки горна и долна челюст, ножицовидна захапка, 42 правилно разположени зъба с нормални размери.

ОЧИ: Средно големи, овални и тъмни на цвят. По-светли тонове се разрешават при кафевите кучета. Плътно затварящи се клепачи. Клепачите трябва да са покрити с козина. Силно нежелана е плешивост около ръба на окото.

УШИ: Ушите, които са високо поставени, се носят изправени и купирани с дължина в съответствие с пропорциите на главата. В държави, където купирането не е разрешено, некупираните уши се приемат равностойно.

ШИЯ: Шията трябва да е с добра дължина и да е в пропорция с тялото и главата. Тя е суха и мускулеста. Контурът й се издига постепенно и е леко извит. Носи се изправена и разкрива значителна аристократичност.

ТЯЛО:

ХОЛКА: Трябва да бъде с подчертана височина и дължина, особено при мъжките, и във връзка с това обуславя наклона до горната точка, издигащ се от крупата към холката.

ГРЪБ: Къс и стегнат, с добра ширина и добре замускулен.

КРЪСТ: С добра ширина и добре замускулен. Женските могат да имат малко по-дълъг кръст, понеже при тях се изисква място за кърмене.

КРУПА: Трябва да се спуска леко, едва забележимо от кръста към основата на опашката, изглежда добре заоблена, като не е нито изправена, нито забележимо скосена; с добра ширина и добре замускулена.

ГРЪДЕН КОШ: Дължината и дълбочината на гръдния кош трябва да са в правилна пропорция с дължината на тялото. Дълбочината със слабо извити ребра трябва да е приблизително 50%  от височината при холката на кучето. Гърдите имат добра дълбочина с особено добре развита предна част.

ДОЛНА ЛИНИЯ И КОРЕМ: От най-ниската част на гръдната кост към таза долната линия е видимо повдигната.

ОПАШКА: Тя е високо поставена и късо купирана като приблизително два опашни прешлена се оставят видими. В държавите, където купирането не е разрешено, опашката може да остане в естествен вид.

КРАЙНИЦИ:

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:

Общо описание: Предните крака, гледани от всички страни, са почти прави, вертикални към земята и силно развити.

Рамене:  Лопатката е разположена плътно към гръдния кош и двете страни на ръба на лопатката са добре замускулени и достигат до върха на ребрата на гръдния кош, колкото се може по-косо и с добре поставена гръбна част. Ъгъла към хоризонтала е приблизително 50% .

Горна част на крайника: С добра дължина, добре замускулен, ъгъла с лопатката е приблизително 105  до  110  градуса.

Лакът: Прибран, не извърнат навън.

Долна част на крайника: Силна и здрава. Добре замускулена. Дължината е в хармония с цялото тяло.

Карпус (става на китката) : Силна.

Метакарпус (кости между китката и пръстите) : Силни кости. Гледани отпред са прави. Гледани отстрани леко са наклонени, приблизително 10 градуса.

Предни лапи: Лапите са къси и стегнати. Пръстите са засводени в горната си част (като на котка). Ноктите са къси и черни.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:

Общо описание: Гледан отзад Доберманът изглежда широк и заоблен, поради добре развитият тазови мускули на бедрата и крупата. Мускулите, започващи от таза към горната и долната част на бедрото, дават добре развита ширина в горната част на бедрото, в колянната става и в долната част на бедрото. Силните задни крайници са прави и паралелни.

Горна част на бедрото: С добра дължина и ширина, добре замускулени. Добро заъгляване с бедрената става. Заъгляването с хоризонтала е приблизително около 80  до  85  градуса.

Коляно: Колянната става е силна и е формирана от горната и долната част на бедрото, както и колянното капаче. Ъгълът на коляното е приблизително  130  градуса.

Долна част на бедрото: Със средна дължина и в хармония с цялата дължина на задния крайник.

Скакателни стави: Средно силни и паралелни. Костта на долната част на бедрото е свързана с метатарзуса в скакателната става (ъгъл около 140градуса) .

Метатарзус: Той е къс и вертикален към земята.

Задни лапи: Като предните лапи. Пръстите на задните лапи са къси, засводени и прибрани. Ноктите са къси и черни.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Походката е от особена важност, както за работните умения, така и за екстериора. Тя е еластична, елегантна, пъргава, свободна и близко до земята. Предните крайници се изнасят напред колкото се може повече. Задните крайници осигуряват важните и необходими еластични движения. Предният крайник от едната страна и задният крайник от другата страна се придвижват напред едновременно. Трябва да има добра здравина на гърба, връзките и ставите.

ИЗТОЧНИК http://dobermann-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=66&Itemid=73